Когато през 2003 г. заминах на стаж в Терапевтичната общност за лечение на зависими от наркотици лица “Тремполин” в Белгия, нямах никаква представа за това, което ме очаква. До този момент моят професионален път беше обвързан с идеите на хуманистичната психология и в практиката си прилагах методите главно на клиентоцентрираната  и когнитивно-поведенческата терапия.

Тъй като страдам отизвестна доза перфекционизъм, се постарах да се подготвя теоретически: започнах да чета трудове и статии, посветени на историята и метода на терапевтичните общности, да разговарям с хора, работещи в областта на наркозависимостите, да се запознавам с проектите, посветени на тази проблематика в България. Така за първи път се срещнах с  произведенията на M. Kooyman, G. de Leon, E. Broekaert, Cancrini. Останах впечатлена от дългата история на терапевтичните общности от тяхната еволюция, от погледа върху зависимата личност, но това което оказа най-силно влияние върху мен беше идеята за това как личностният потенциал намира условия за развитие чрез помощта на членовете на групата в една “свободна от наркотици”, структурирана среда, как това води до промяна на поведението и как този процес е терапевтичен.
ПРОЧЕТИ ЦЯЛАТА СТАТИЯ...