Създадена през 1967 г. от М. Селигман и негови сътрудници, концепцията  отбелязва невъзможността за един индивид да реагира на проблемна ситуация дори и чрез обикновено поведение, чрез което би могъл да реши проблема, поради факта, че е убеден в липсата на всякакво средство за въздействие върху ситуацията. След многобройни експерименти, М. Селигман определя през 1975 г. заучената безпомощност като „отрицателни последствия от преживян опит от индивида на невладеене на заобикалящата го среда”.
Прочети цялата статия...