Днес много се говори за позитивното мислене - излизат книги, статии, предаванията дискутират темата, дори политиците се включват - "Трябва да гледаме положително на нещата," ...

Дали, обаче, си даваме сметка какво означава да мислим положително?!

Замисляли ли сте се защо хората у нас приемат хепиенда като нещо забавно, прекрасно, но нереалистично! Ако приказката завършва щастливо, значи е неправдоподобна, художествена измислица. Виж, ако нещата приключат трагично и подтискащо (най-добре със Содом и Гомор), публиката ни ще нарече това реализъм, натурализъм... "Даа, такъв е животът!" ще чуете да казва някой, когато филмът има фатален край, когато героите са победени, а добрият за малко да надвие лошия, ама ней се. Ако, пък, се случи принцесата да дочака своя принц на бял кон, злодеят неочаквано да стане добър, героят да излезе победител от битката ще чуете: "Хубав филм, ама приказка, измислица! Де да беше и в реалния живот така, ама не е!"

Че от кого зависи този живот, хора, кой изгражда действителността? И тук ще има поток от обяснения - политиците са лоши (нима и те не са хора като всички), световна конспирация (как пък не ни омръзна да мислим, че някой умира да си губи времето, за да ни вреди), Господ ни наказва (и той изглежда ще се окаже един зъл старец, който умира да раздава шамари), животът е несправедлив (той да не е самостоятелен субект)...
Виж цялата статия ТУК